24.04.2018 г., 12:41 ч.

Гной 

  Поезия
683 0 0


Гнетен дъх в устѝ тътне.
немож‘ ли глухий шепот
тез думи глътне?...

 

В гърлен глъч пищят замрели,
сред карамфилени цветя,
гроздовете на една Душа-
полушепот изпод гнойната земя...

 

Сега душа за Душа, душа в тъга -
кат' ритнат пес скимти и вие.
Сама в гнездо, сиротно, запустяло,
сълзи от гарван давам ѝ да пие...

 

Но Господи кажи ми!
Как да се напие?
Щом мама там гние ли, гние...

© Аврам Аврамович Всички права запазени

на мама

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??