Тук Пролетта дойде с цветя и птички.
Зеленото във Синьото се впи.
На Пролетта сега се радват всички,
но нас и днес, душата ни боли!
Настръхвам от студени тръпки!
Те искат да ни разделят!
Дори при първите ни плахи стъпки,
опитаха се да ни спрат.
Аз гол сред вълците останах
С ботушите си спряха любовта!...
Аз твърдо срещу снобите въстанах...
И пред тях, не преклоних глава…
Те чувствата ни заклеймиха.
О, вмъкнаха се силом между нас.
И със забрани любовта убиха.
А заедно със любовта – и нас!
Ний страдаме във тази мила пролет.
И гняв велик в душата ни лежи.
О, спряха ни при първия ни полет,
Не с истини, а със лъжи!
1950г.Първомай
© Христо Славов Всички права запазени