Вали навън снежецът кротко, тихо,
зимен валс снежинките танцуват,
далечен спомен се прокрадва скрито,
а две сълзи нетрайно го целуват...
После друг и трети възкресяват...
приятелска ръка, любовен допир...
очите детски, как успокояват...
уют домашен, майчин поглед топъл...
И срещи със приятели на маса...
аромата на природата край мен...
и обич, щом животът те жигоса...
и птича песен, в натоварен ден...
От непознат – усмивка или жест...
и втори шанс да продължиш нататък...
с кого любов да споделиш и днес...
да вярват в тебе, без остатък...
Мечтите със снежинките танцуват
и с онези скъпи, малки нещица –
дълбоко в себе си, за тях бленуват,
защото те – големите са, чудеса!
© Pepi Petrova Всички права запазени