Разтворил си прегръдки като блудница,
да погалиш нова свежа плът,
завлякъл всички в твойта лудница.
Нали към нея води всеки път?
С какво ги мамиш, с красотата ли,
или с обещания на време?
Работохолици, просяци, мечтатели,
стаяват дъх в паважното ти бреме.
Един затвор, направен от панел,
това предлагаш и хитруваш,
измъкваш ги по здрач със самоцел
в сърцето твое нощно да флиртуват. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация