От толкова много „обичам те”,
намразих се - вече съм няма.
Безсмислено женско обричане,
поезия уж, а пък драма...
Заключих отвътре сърцето си,
завързах си мислите в него.
Обидата – с куп боеприпаси -
оставих със моето его -
да гонят студени натрапници,
отмъквали късче от мене -
на едро отхапани залъци,
заровени в минало време... ...