И точно тук, разпъната на кръст,
целувай ме, додето ожаднея,
аз винаги ще моля тази мъст,
доде съм жива, даже и да тлея.
Дори и да те спирам, ти недей
на лудостта ми слуша гласовете,
целувай ме, а после онемей
и остави говорещи ръцете.
Те знаят пътя в тъмното дори,
причастие за тялото ми стават,
целувай ме, дори да ме боли
и после като грях да ме продават, ...