Искам да те прегърна скоро,
но ти си далече, ти си си вкъщи...
И пак съм сама до умора...
и в мислите си към тебе се връщам...
Аромата ти е още по моята кожа.
Във сънищата ме целуваш пак...
и боли ме, гледам снимки, хванала ножа...
обичаща и чакаща те до страх...
Боли ме, чакам те, прегръщам те и грача...
време е да бъда жена...
Голямо момиче съм и не плача,
но ми липсваш... и съм все по-сама!
© Надя Стоянова Всички права запазени