Тази нощ е изящна — дълбае в очите ми стигма.
Наедряла луна ме следи и по покрива крета.
Пожълтява небето, невинно съня ми достига
и прилича на къща с прокъсани звездни пердета.
Тръгвам смело след спомена, кривнал в най-късата пряка.
Срещам плюшен мечок с изтърбушено цветно оченце
(не от зло — коленете ми летни до мен е изплаквал
и е пил дъждовете на баба от медните менци).
Тази нощ е парцалена кукла и носи в сукмана
целофанени устни, бонбонче и прашна ваканция.
Пука гума нощта и се спира при речния нанос,
всяко камъче дето прилича на перла от ланец. ...