Гора
отново
преминавам през същата гора
за n-ти път оставям холограмите ѝ
зад гърба си
не се обръщам
няма за кога
и нямам силата да го направя
зная
че ще ме лиши от силата
която ми е нужна да достигна края
защо ми е да я хабя с'слова
правя се на приятно разсеяна
утайка в чаша кафе
и се любувам на всичко
което попада в периферното ми зрение...
(усещането не лъже
затова си струва
да възпиташ гледната си точка)
... над почвата
се извисяват
или надвесват
старите познати борове
закрилят ме
с
достолепната столетна мощ
преборила по хитър начин
времето - природата
или ме дебнат
може би и двете
надзирават
примерния си затворник
- доживотна
"дали това ще ми изкупи
малко свобода
да мога да поседна на люлеещия стол
напомнящ детство на верандата
и да отпусна без насоки
взора си
да се порее над гората
гледаща отсреща
с
достолепните столетни борове
да извоювам старост на живота си"
това е всичко в моята глава
докато се опитвам да пребродя
за n-ти път
с душата си
бездушната природа на природата
не я виня
че може да е повече
разбирам я и продължавам да се боря
боря се!
© Северина Даниелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"(усещането не лъже
затова си струва
да възпиташ гледната си точка"
Интересно и оригинално! -
Този текст е близък по дух до Йосиф Бродски и това Ина е безусловно похвално. Наистина възможна, но трудна поезия. Хубаво е, че си я подхванала от ранни години.
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
<a href="https://www.youtube.com/watch?v=AJqsNfQZ354">ПребродИ гората, хладни априле
утеши винаги пътуващия
мисли леки се присъединяват към смолата на боровете
съзнанието става ясно като облак
мисли леки се присъединяват към светлините и цветовете
към тишината далече от облаците.
</a>