Nejnostt (Даниела Тодорова)
194 703
13.04.2013 г., 16:22 ч.

Гора и вятър 

  Поезия » Любовна
671 0 5

Гора и вятър

Не ме блъскай, буйни Ветре,
не прекършвай ми ръце -
с тях се моля на небето,
в тях детето ще расте.

Ти си скитник, знам, без вяра,
без родина, без подслон,
всяка пролет - изневяра,
всяка обич - без закон!

Но стихни за миг при мене,
после дето щеш духни,
аз съм тука вкоренена,
други аз не знам земи,

не познавам ни морета,
ни планински върхове,
посадена съм в полето,
де човека грехове

изкупува с оран, с жътва,
с кръв и пот, и песента,
дето пее - не замлъква,
млъкне ли - боли душа!

Той нарече те по име -
Развигор се казваш ти,
страшно е, но прегърни ме,
вейките ми разлисти!

После си отивай... Тръгвай!
За децата не мисли! -
в тяхната съдба тепърва
се зачеват дните зли!

Аз баща си не познавам,
стара майка тук изгни,
слънцето ме припознава
и дъждът ме - брат, родни!

С тяхна помощ ще отгледам
плодовете си в гора,
ако дойдеш тук след време
пак за малко да те спра.

© Даниела Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??