Горчи, сълзите си роня в чаша пелин,
не искам все да живея със страх,
не искам с теб вина да делим,
само аз съм виновна, отдавна разбрах.
Даже слънчогледите са навели глави,
а аз ги галя нежно с ръцете си грешни,
сама ще разтопя тези ледени стени,
в това ми остана стръкче надежда.
Житата златни, посърнали също,
дали ще ми кажат къде да те намеря,
защо напред отивам, а назад се връщам,
Сърцето ми е мрачно, от самота треперя.