Затвори очите ми,
не искам да виждам, когато теб те няма.
Заглуши ушите ми,
не искам да чувам, когато си отиват стъпките ти.
А устните ми от закана нека онемеят,
думи за любовта ми нека да не леят.
Без да казвам колко те желая,
ти го виждаш в очите ми, аз зная.
Без да ми показваш, че за теб ме няма,
аз го разбирам, в твоите думи истината аз прозирам.
Такъв страх изпитвам вече дори да мечтая,
че те сънувам сам в празна стая.
Зная, сигурен си, че ще те забравя,
зная, но защо не ме попиташ, нали аз избирам края.
Света не бих ти подарила
и звездите от небето не бих свалила,
само безгранична власт и сила бих ти дала,
да избереш сам живота или смъртта за моята душа.
Имаш силата да ме унищожиш,
Сега остава само сам да го решиш.
© Мария Манчева Всички права запазени