Жарковски (Велин Евстатиев)
100 189
1.05.2007 г., 10:33 ч.

Горчива песен 

  Поезия
636 0 4
Нещастна вечер тихо, морно гасне -
роднина на нещастен ден...
Безроден сиромах захвърлен фас запали -
искрицата утеха във нощта...

Когато цъфнат кестени по пусти булеварди,
не се надявай да дочакаш старостта...
Горчива песен на погубената младост
кънти във овъглената душа...

Ти сън ли бе, живот омаен,
със своите безкористни блага?
Къде са днес онази тиха радост
и съзерцателният поглед към света?

Къде, къде, къде остана
младенческият полет над града?
Кога и как, защо изчезна
шумът на пролетни листа?

© Велин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стиховете,които пишем са огледало на душите ни.Твоята плаче.Накарай я да се усмихне.
    "Нещастна вечер тихо,морно гасне"
    събуждам се от слънчев лъч погален
    и слушам шепота на вятъра захласнат
    на дните тъжни писъкът прощален.
  • Ами този младенчески порив не трябва да ни напуска!
    В различните възрасти различен, но трябва да го има.
    Тежък стих си написал, Велин.
    (дано да е плод на кратки настроения)
  • Къде изчезва наистина този порив?!
    Тъжно е...
    Дали е обратимо...
  • Много ми хареса този стих! Сърдечен поздрав!
Предложения
: ??:??