28.06.2006 г., 14:35 ч.

Горчивата истина 

  Поезия
1019 0 0
                         Горчивата истина

      Подарих ти моята искрена любов,
  а ти с мен се подигра.
  Казваше, че за любовта ми си готов,
а с думите си лъгал си ме, а?
Кажи ми как да те обичам,
как отново да простя,
е истината вече аз разбирам,
че била е, "да", поредната изречена от теб лъжа.
Кажи ми как да те погледна
и отново аз да ти се насладя
като в очите ти не виждам нищо
 освен онзи поглед на тъга.
Защо тъжиш? Нима изпитваш чувства,
нима сърцето те боли,
че смелостта събрах си аз и погубих твоите мечти,
че ти изгуби своята кукла на конци?
Но, нека, нека всичко те боли,
за да осъзнаеш колко силно ти ме нарани.
Нека, нека те боли
и нека тази болка те изпепели,
за да можеш най-накрая ти да разбереш
какво ми причини.
Как постоянно с болка бяха изпълнени моите очи,
как силно аз надявах се да го осъзнаеш ти
и просто, ей-така, от любов надявах се
нещо в тебе да се промени.
Но уви лъгах се всеки ден и час.
Сляпа бях
и не виждах колко много бяха между нас.
Но защо очудвам се- ти не можеш с една
и защо преди залъгвах се,
и не виждах, че я няма любовта.
Сега молиш ме:"ПРОСТИ МИ",
падаш ми на колене,
но вече няма да усетиш мекотата на
моето изстрадало сърце.
Много дълго аз прощавах ти
и ти беше най-щастливото момче,
защото всичките прищевки изпълнявах ти.
Но сега сърцето ми за теб е ледено,
за теб не ще замре,
не ще ти каже повече:"ПРОЩАВАМ ТИ",
няма как да ти се отдаде.
Аз казах:"КРАЙ" и вече няма да боли,
защото от "оковите" ти, най-накрая
аз се освободих.
Разбрах истини жестоки,
които, нагло, ти от мене скри,
но болката не е голяма,защото
сърцето ми за тебе вече не тупти.
То вече е свободно
и като волна птичка то кръжи
и за тебе вече няма да тъжи,
защото много силно ти го нарани
и то никога неще ти го прости...

© ИВЕЛИНА АТАНАСОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??