Във тъмното ме сепна
горчива тишина
и нищо не усещам,
освен горчивина.
Кажи, че няма нищо,
че всичко е наред...
Разравям пепелище
с измъчени ръце.
Навярно търся тебе –
най-мъдрия човек,
с очи да ме погледнеш
и с глас да ми речеш:
"Хей, нищо лошо няма!
Това е просто дим
от неразумен пламък.
Свикни и си прости."
Кажи ми го, за Бога,
на тебе ще повярвам!
На себе си не мога.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
Така ми е нужно понякога някой да ми каже: Загърби го, продължи напред, никой не те вини, освен ти самата... Някой, на когото вярвам.