Aз тръгвам, онзи път отново ме зове.
Сред думи свои пак заглъхвам,
като празни редове
по тях издъхвам.
A друго що ли очите биха днес приели,
когато само техният зандан е вечен.
Не търси в нощта предели,
когато хоризонтът с длани е разсечен.
Но утрото ще дойде още по-фалшиво.
Като разстрел на тебе ще прилича.
Истината... само вкусилият дъх на вино
знае колко горчиво е да се обича.