Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
10.01.2008 г., 1:07 ч.

Горчиво кафе 

  Поезия » Любовна
1088 0 22


 

Къде изчезна от мен покоя,

измъчено тежко минаваха дни,

къде си сега, красавице моя,

къде ли са твоите прекрасни очи?

Без теб е някак си тежко и трудно,

вървя замислен в студената нощ,

стрелките на времето влачат се мудно

и облива лицето ми ситния дъжд.

В града милионен сякаш съм сам,

трамвайно ехо, улици мокри...

Леко пристъпвам, макар че не знам

къде да отида, при кой да се стопля.

И трепвам неволно от хладния вятър,

треска ме гърчи като пред сцена,

както гладният просяк, пред оня театър,

гдето детето в прегръдка приема.

Защо във конвулсии стене душата,

къде изчезна от мене смехът?

Защо тъй съдбата подрежда нещата

да бъдат изпълнени с болка до смърт?

Не зная направо от где да захвана,

захапал в зъбите си влажно Бе Те.

Премръзнал и мокър влизам в "Хавана"

да пия горещо, горчиво кафе.

Замислен, отчаян, потънал във дим,

храня надежди, но тебе те няма,

хора се нижат един по един,

а аз съм седнал на маса за двама...

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??