13.11.2014 г., 0:19 ч.
Горчиво за из път
Отричай я, проклинай, и мрази...
Ранявай я със думите си тежки,
изтрий я от живота си дори,
щом мислиш, че била е само грешка.
Глупачката с наивните мечти
в сърцето си ще носи тази рана.
По тъмно нощем тихо ще скърби,
но никога не ще да ги забрави
годините, смеха и любовта,
която избуя и плод ти даде.
Изгарящите чувства и страстта,
наричайки ги днес досаден навик.
Решиш ли да си идеш, запомни,
че тя ще те преследва доживотно!
Не тази, дето просто нарани -
вината, че разбил си ти гнездото.
© Жанет Велкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
!
-
Нещата от живота... Въздействащ стих, Жани!
-
Ооо...
-
Да! Вината ще преследва и няма да дава покой! Поздравявам те за страхотния, истински стих!
-
Боряна, тъкмо ти пишех, че част от коментара ти изобщо не го разбрах, но ти с тая твоя бързина успя да го затриеш пак. Както и да е, запомних го. Чета те, имаш невероятен напредък, на няколко пъти започвам да ти пиша коментар, но като си спомня как скочи и после пак три при Дани и се отказвам. Потискай ги малко тия свръх емоции и не трий, стой си зад думите. Благодаря за това, което написа, това което разбрах де
За редактирания вариант и за другия коментар. Отплеснах се, но исках да го знаеш
Непоправима... и последното затрито: QnaShanova (Боряна ):
16-11-2014г. 18:21
Поезията ти е страхотна, Джу!
Не е лесна за коментиране. Изживява се...
Ирен, аз знам, че си наоколо дори и да не те виждам, това ми стига
Благодаря и на Роси, Боженски и Лати за отзивите.
На Ева се чудя дали да благодаря... Анна мина, сега Ева... дали да не изчакам и Нина и вкупом на трите да го направя -
А... С увиснало чене съм, Джу... Наистина ли не съм коментирала този стих? Не мога да повярвам! Чела съм го поне 5 пъти и всички тези пъти съм запазила затворена голямата си уста? Наистина не е за вярване. Доообре! Сега ще го изкоментирам! Много, много, много ми хареса! И знаеш ли защо? Защото освен чисто субективно, че харесвам твоя начин на изразяване, харесах емоцията! Хареса ми това, че няма някакви примиренчески сълзи... Не знам защо, но видях тази "Глупачка с наивни мечти" ранена, но не отдала се на депресия, а изправена, знаейки цената си, готова да продължи напред, разбирайки, че в живота има подаръци и уроци... Не някаква гордост, а благородство и мъдрост сякаш усещам. Разбирането - "знам коя съм", "ценност съм", "заслужавам" А гнездото? Дома? Той до колко е необходим ако не си готов да го пълниш всекидневно с Любов?...
Мдааа... разбрах и защо не съм коментирала... миии не мога да разкажа с думи прости туй що го усетих... Soryy... Опитах... Ама браво ти! -
"Решиш ли да си идеш, запомни,
че тя ще те преследва доживотно!
Не тази, дето просто нарани -
вината, че разбил си ти гнездото."
Психологизъм, задълбоченост, разнищване..., може би това най-много ме впечатли... Поздрави, Жанет! -
Красива поезия!
-
Любовта означава никога да не казваш думата "съжалявам".
Хубав ден, djudjii! -
Гнездо се пази и закриля, като зеницата на очите...!!!
-
Разбра ли сега, защо се намерих в красивия ти стих Благодаря, Роси!
Благодаря и на Лъки, Надежда, Таня, Валентина, Кери и всички прочели! -
Много ми хареса! Прочетох почти всичко твое. Поздрави!
-
След такъв болящ стих, не мога да пиша умнотии. Ела да те прегърна, Джу!
-
"Не тази, дето просто нарани -
вината, че разбил си ти гнездото."
Горчива истина. Поздрав, Жани! -
Има една "горчивка" дето горчи,
но лекува...
От древността е така...
За да усетим вкуса на радостта.
Ти пак ще се усмихнеш,
ще бълбукаш,
горчивото изкихай
като досадна скука.
Виж Обичта е още тука. -
Силен стих, харесва ми!
-
Вчера ти казах - не мога да го коментирам това стихо, просто ме заболя и толкова... И друго ти казах, ти знаеш... :*
-
Вале, за добро утро ме разплака човек, после ме усмихна... Така добре умееш да усещаш хората ти...
Благодаря ви, че сте с мен и в усмивките и в сълзите Никола, Ивон, Емо, Вале5 -
Жанеее...прекрасно е мила Много силно и истинско. Пращам ти сурикати
-
Истинско е, Жани!
-
Много горчиво и гневно за из път, Жанет!Вероятно някой това го заслужава!На пътя е дълъг и по него има още да вървиш, като е възможно
да навлезеш в сладката му зона.Тогава сигурно ще се роди друго стихо
с апотеоз на сладкото " за из път"!Оценявам стихото по достойнствата му!Поздрави от мен и хубав ден! -
Благодаря ви Миночка, Лили, Белке, Христина, Фери, Ради, Мария
Раде, крайно време е да я облека в някоя слънчева дрешка, нали (изядох един сладолед - изчервяв) -
Гневно, но поетически пленително!
-
Да, в живота ще преглътнем много хапчета – и горчиви, и сладки...Как ще усетиш сладките, ако не разбереш какво е горчивото? Лирическата ти сега е в горчив период, но нека вече се облизва за сладкото, което идва! Изяж един шоколад, моля те!
-
Силно, гневно и въздействащо!
-
С риск да се повторя, но: човек оценя нещо чак, когато го загуби и вината тогава наистина ще го "преследва доживотно" Но ранения ще става все по-силен, защото болката и лек е. Поздрави!
-
Хубаво е,много е хубаво като стих,но...това не е моята Жанет!Жани,обичам те,усмихни се!
-
Ех,Жанет,чак мен ме заболя,всяка раздяла оставя дълбоки белези,които нито времето,нито живота заличава,но пък пътища многоооо и все с болка белязани.Поздрав за хубавия стих!
-
Анна избухна със свръх философско изказване отново, чак ми се прииска да си удавя лирическата в надробеното, да не се мъчи завалийката...
(Каквото си надробиш - това ще сърбаш! Анна Милушева - за справка, че вече го няма)
Благодаря на останалите Младен, Дани, Стойна -
Тежък е кръста, който ще носиш след раздялата оставила празно семейното гнездо, но още по тежко е да се обречеш цял живот на някого, който не заслужава.
Творбата ти е добре сътворена и болката ти най-вече е насочена към финала и затова кометирам това.
Желая ти! с много сили да се въоръжиш, но да вземеш най-
правилното решение! Да си жива и здрава и кураж, Жанет! -
Пак дойде сезона на пуйките Джу!
Първо ни тъпчат, после ни забиват ножа!
Една гад си отиде, да влезе следващата!
Страхотен стих! -
Мъжете често правят подобни грешки. После съжаляват, но е късно. А финалът на творбата ти, Жанет, показва за какво именно най-много съжаляват. Бих определил стихотворението като психологическа лирика.
Поздравление!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря на поспрелите тук Борко, Алина, Дани П., Ани, Дани С., Сеси, Симеон