Горда Българка съм аз, в назе ще стоя,

който и да е на власт, няма да се дам,

мойта стряха роден дом, няма да предам,

нивата си с кръв посята няма да продам.

Ех, българи, ходете по света,

но събрали сте в сърцата болка и тъга.

Ех, българи върнете се в дома

там ви чакат, родна стряха майка и баща.

Горда българка съм аз, 

дете на Стара планина,

ще намеря път и тук, дето да вървя,

както моите деди, от както е света.

Ех, българи,  ходете по света,

но събрали сте в сърцата болка и тъга.

Ех, българи върнете се в дома

там ви чакат, родна стряха майка и баща.

Горда българка съм аз, нося бунт в кръвта

тук на моята земя аз ще си умра,

пушка или цвете хванала в ръката,

ще остана, да пребъде, България…

Е, българино, спри,

във земята твоя се върни,

спри да пълниш със сълзи,

моите български очи...