Синът ми също е Ивайло.
България му е Родина.
Ала един е Балабанов!
Прости за думите ми, сине!
Чети го, сине! Препрочитай!
В сърцето нека те докосва!
Със хубавото се привиква,
то никога не се заносва.
Защо да нямаме кумири,
поезията щом е свята?
То, словото, оставя дири,
променя словото душата.
Писачи много има, сине,
ала един е Балабанов!
Гордей се с неговото име
и с Дяконa - Васил Иванов.
© Валентин Йорданов Всички права запазени