23.04.2020 г., 0:04 ч.

Горделивата мома 

  Поезия » За деца
1090 0 3

Сняг вълшебен заваля
на парцали. Побеля.
И във зимната гора
грейна младата елха.
Сто гирлянда заблестяха,
клоните ú засияха.
С тази дивна красота,
се прие за... Мис Ела.
Най-кокетно се огледа,
смигна хитро на съседа.
Борът пък отрупан в сняг,
ú отвърна с поглед благ.

"Хей, момиче,заснежено,
натъкмено, пременено,
не развявай бяла свила
и коси на самодива,
не изпращай със очи
към селòто сноп с лъчи,
че са тръгнали дървари
във ръце със брадви стари,
млади клонки да секат,
на пазар да продадат."

Не послуша го елхата.
Вирна нос. Коси размята.
Цяла в прелест заблестя
и... отхвърли мъдростта.

Що се случи, вий познайте
и финала разгадайте.
Горделивата мома
на пазар се озова,
на камара с куп дърва,
все за продан... за беда.

 

 

© Таня Мезева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Човек се учи от що му се случи »

5 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Краси, Гоше, благодаря ви! В моя не кратък живот научих едно, никога да се приемам сериозно!
  • Е, тъжна участ, вследствие гордост...
    Често явление.
    Поздравявам те.
  • Успех, Таня!
Предложения
: ??:??