Потънали в спомен - горещ шоколад -
унесени, сладки, омаяни,
притворили клепки, с туптящи сърца,
блажени от сладката тайна...
Тя: "Огнена лава са тези очи,
с жарта си ме палеха цяла...
Гласът му, разтапящ, все още звучи
във мен, като сребърна пяна..."
Той: "С тръпнещи пръсти докосвах плътта...
Гърдите ѝ, с дъх на канела...
И устни целувах, и пиех меда...
Разкошна е... Как я намерих?..."
Блаженство и огън - горещ шоколад -
от спомена в тях се разлива...
Притворили клепки, прошепват едва:
"Желая те... Искам те... Искам..."
06.09.2014
© Надежда Павлова Всички права запазени