Гореща зима
Зимата студена е през мойте очи,
с нетърпение чакам лятото да я заличи,
да не остане спомен, че била е тук, сред нас,
защото по-студено става с всеки час.
С клюмнали глави, по пътя
хората унесени вървят,
измокрени до кости,
с нетърпение чакат да се приберат.
Сладък сън напира във сърцата,
навън сега е топло и разцъфват се цветята,
но уви, сънят прекрасен прекъснат е от студ,
печките изгаснали са и в нас напира смут.
С нетърпение чакам лятото да се прибере,
да разтопи моето ледено сърце,
да не бъде вече студ и сняг,
а цветята да ни се усмихват пак и пак.
Искам всеки да е усмихнат
и щастлив да бъде,
нека със зимата лошото да си отиде
и късметът през лятото да иде...
© Красимир Тодоров Всички права запазени