Щом ти си моята половинка от сърцето
- близнакът сроден на моята душа,
да стрием съчки от забвението
и да разпалим огън от страстта.
Във дни на Горесци да ме обичаш
със юлска жега във кръвта,
с "Горещниците" с тебе да прогоним
и змиите, и зли езици и мълва.
Жив огън в нас да кипне, да горят
до пепел лютите предястия на дните,
запалена по тръпнещи тела да врят
със блъсъци във дните на Чурлига.
Днес няма да омеся хляб,
и златни ниви няма да ожъна,
ще те нахраня с буйната си страст
и ласките ти с ласки ще пожъна.
И във пожара буен ще горя
на мъжкия ти огън незагасващ,
със устните пътеки ще оставя
и стъпките на влюбена стихия.
Възпламенявай се във мен, гори,
да те запридам от земята до небето.
Горещо ме обичай, днес не ме жали.
С любов ожарена, нестихваща в сърцето.
© Евгения Тодорова Всички права запазени