Гори сълзата
Гори сълзата
Гори една сълза в моите зеници
и капе неусетно, тихо в прахта.
Греят в небесата далечни звездици.
Няма те! Изтрий сълзите, а не страстта.
Ти ела, докосни ме! Изгарям от любов!
Следи остави, белези моите гърди,
не бях сама и няма да съм в самота.
Тръгни към морето! Обичта на вреди!
Зная, че с нежна обич ти си пълен,
аз се рея в мечтите и влюбена те чакам,
всяка вечер очите ми горят като въглен.
Не ме осъждай на смърт! Аз те искам!
Притихва вече сърцето ми уморено.
кажи една дума, кажи, че си ме обичал.
В тази зима без теб е тъжно и студено,
не си се вричал мило, не си шепнал.
Бог ще чуе среднощната ми молитва,
на тебе радост и красота ще донесе.
Сърцето ми до разума не се допитва,
вятърът с полъх обичта ще принесе.
© Йонка Янкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти Младен.Радвам се, че много са дълбоки размислите ти и мога да видя и моето прозрение в поезията
-
"Сърцето ми до разума не се допитва,
вятърът с полъх обичта ще принесе."
Горните много точно формулирани редове, позволяват да се гледа на любовта и като на ситуационна система, колкото и непривично като мисъл да изглежда това. В тази ситуационна система разумът винаги остава на заден план за сметка на чувствата. Човек не мисли за последствията. При любовта той живее единствено в настоящето. Една любов е истинска, когато не намесва нито минало, нито бъдеще.
Твоите интимни стихотворения, Йонка, са млки предизвикателства към мисълта. Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
