Дива и промéнлива душа си!
В миг си горски пролетен пожар.
В другия си кладенец опасен.
Лятно зрънце в есенен янтар.
Как ли ме намери – горско духче?
Как пожара с песен укротих?
Някога от някого дочух, че
обич се отглеждала със стих.
Горски царю, мой любими сетен,
в синьо греят твоите очи.
А животът – тих и неусетен,
с майчина усмивка ни гълчи: ...