Готов ли си с мен да превземеш света,
от мислите мои да черпиш наслада?
Да бъдеш докоснат дори от греха.
Със мен да се любиш, потънал в забрава.
Готов ли с мен този път да вървиш?
Понякога знай, че е пълен със болка.
Обичаш ме, знам, но дали не грешиш?
И риск да поемеш, готов ли си? Колко?
Не се ли страхуваш от тази любов,
която не пита, избухва в сърцата.
Дълбае дълбоко в душите ни ров
и страстно разпалва жарта във телата.
Готов ли си после да кажеш - Прости -
когато след края... гърба си обърнеш
и видиш във моите тъжни очи
искрата, която не можеш да върнеш?
Ще можеш ли после мечти да градиш?
Когато ме няма - напред да погледнеш?
Дори във съня си над друга да бдиш,
сърцето ти взела съм - мен ще последваш.
© Кремена Стоева Всички права запазени