14.03.2014 г., 9:12 ч.

Готов съм... 

  Поезия
377 0 5
Чии са тези, буйните къдрици,
чии са тези тайнствени очи
и тъмни като бездната зеници,
не говориш, просто си мълчиш.
А как те чувам, чувам те в сърцето,
пък ненужен съм и тъй самичък,
а картината ми е досущ безцветна,
и проклинам се, защо ли те обикнах.
Но отново посвещавам ти поема,
сякаш истински в живота ти летя,
ти поливай скритото във тебе семе,
а аз готов съм винаги да ти простя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Предложения
: ??:??