Сега ми е такова. Малко тъжно.
Мълчи ми се а с теб ми се говори
за бурите, за лятото, дъжда
и как ме заобича от неволя
и как от непринудена шега
от чувството човешко се заражда
една прекрасна, бяла и добра
любов - за двамата ни жажда
за всичко искам да разкажеш
аз толкоз уморих се да приказвам
кажи ми за душевните пейзажи
и слънцето ти плачещо по залез ...