Грабители

Били ми те приятели големи.

За мене щели всичко да направят -

и да споделят моите проблеми,

и болките в душите да забравят.

Били ми те и щели да останат,

когато безутешна страдам още,

когато виждам края и съм рана,

и за тъгата въздух нямам нощем.

Потрябваха ми вчера за утеха,

но всеки се покри във миша дупка.

Тръгнаха, а ужким ми се клеха,

че до мене ще останат в нужда.

Не съм познала хората до края,

та те са подли и с охота мамят!

Преструват се на верни и се правят

на приятеля, от който се нуждаеш.

Отидоха си, без да се обърнат.

Какво приятелско намираш тука?

Ще дойде ден и може да се върнат,

но няма да съм аз - ще бъда друга.

Ще им припомня раните тогава,

в които ми превърнаха сърцето.

Останала бездушна, им остава

да ме познаят само по лицето.

Ще им простя, че тръгнаха набързо -

преди да съм разбрала, че ги има.

Ще се поспра и нека да се върнат,

но вече няма да съм доверчива!

Та те забравиха да се обаждат!

И аз не страдах, че разбиха ми душата -

заключих я преди да я ограбят,

но днес не виждам ключа за вратата.