Ах, този вятър,
носещ миг прохлада
и повей на криле с пера от лед,
над градините на слънцето безумно бяга
и буди студ и мрак проклет.
Спомени топли, заспали
листата - въртоп, водопад
от злато до пурпур вълшебни
намятат земята с царствен халат.
Където преди ден цъфтяха
цветя със сладък аромат,
сега са тръни и коприва, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация