ГРАДСКИ ПЕЙЗАЖ
От въздуха - във който мръзнеш -
поемаш дозата олово.
И вместо шумно да въздъхнеш -
цедиш през зъби дъх отново.
Докато чакаш търпеливо
на спирката за номер Девет
и гледаш в заранта мъглива -
човека с вестника до тебе
как с глас забързан обяснява
навярно новината, дето
е новост днес, а утре става -
парцалче хвърлена в мазето.
Ще зърнеш - бавно от мъглата
как автобусът ще изплува
И в менгемето на тълпата -
пак мисълта ти ще пътува...
Прегазил хълма разсъблечен
с панелни стъпки, без да спира
снагата си все по-далече
градът в полето разпростира.
Барокът, в центъра застинал,
мълчи от сгради жълто-сиви.
И кестенът се е поминал,
но хората са още живи.
© Любен Стефанов Всички права запазени
Забравил