rudin (Иван Христов)
858 1444
29.03.2012 г., 3:07 ч.

Графитените ни поля 

  Поезия » Любовна
662 0 17

Не ме целувай толкоз страстно,

не ме целувай дълго с плам!

Отново в бездната ти властна

сразен, до край ще се отдам.

 

Макар, че толкова години

изминали са от тогаз

когато бяхме с теб щастливи

на плажа, близо до Бургас.

 

Лежахме в пясъка графитен

от слънцето нагорещен

където чайките прелитат

вълните в пътя им свещен.

 

И под загара в нас роди се

изгарящата ни любов.

Ти беше мойта Афродита,

аз бях за теб същински Бог.

 

Но пътищата ни изтляха

в посоките на стар компас

от онова корито тясно

в круиза, близо до Бургас.

 

И кой ли Господ ги пресече

след толкова години мрак?

А мислехме, че е далече,

а тя била е тук и пак

 

се връща любовта ни скрита

под онемялото небе.

Ти пак си мойта Афродита –

по устните ти се чете.

 

Но образ нов приел е Господ,

че онзи, другия, отвя

задъханият вятър топъл

в графитените ни поля.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??