Лютиче (Валя Сотирова)
319 266
19.01.2024 г., 14:37 ч.

Граници 

  Поезия
332 2 4

Сама рисувам свойте граници...

непробиваеми, високи... може и размити.

От нищото дошли са всички странности

и гледащи...  не виждат ми очите.

 

Изплували от сънища са всички демони,

от страхове дохождащи и стари.

По стръмното добутах греховете си,

а стигнала върха, останах без другари.

 

Уста отварям...  словата са без звук.

Крещя неистово, а ехото глуши ме.

Избрах да бъда себе си, не друг...

през маските фалшиви, свършват дните...

© Валя Сотирова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??