Raindrops_on_my_skin (Ивона Иванова)
511 146
14.10.2018 г., 12:35 ч.

Гравитация 

  Поезия
461 1 3

на тераси в разхвърляни нощи
когато душата ми е пълна с фасове
всичките от теб
обикновено пригасям
и тръгвам да търся 
някой лост на който да се обеся
или пък с него да преобърна света
на друг човек
твоят е непоклатим 
вечен
и заровен в двора ми

© Ивона Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз - като останалите фенове ръкопляскам
    Но на кого - не знам
  • А такааа... Какво да кажа? Първо, ако неговият живот е непоклатим и с това те е привлякъл, защо да го преобръщаш? Ако, пък, той е привлечен от твоята жажда за промяна, защо не стане по-гъвкав? Тогава, вместо да се беси на лоста, по-добре лирическата да потърси друг обект.
  • Интересно е да се гледа през очите ти, харесва ми
Предложения
: ??:??