Гравитация
Диптих
1.
Пътувах много – просто да забравя,
че аз бях част от теб,
а ти – от мен.
В илюзии живях до този ден.
Отсетне – също.
Уж, че заличавах
с един замах,
все стойностни неща.
Да върна,
исках,
с пръчката на маг
на Хронос
мудно-шеметния бяг.
Горях...
на спомените във пещта.
2.
Пътувах.
Просто исках да забравя,
че ти доскоро беше с мен.
И мисълта, че заслепен
съм бил,
да изоставя.
Не би!
С жени се срещах –
те пък – млади:
с усмивката, със жеста твой...
Но не покой,
но не покой
намирах аз,
а – ада.
Живодар ДУШКОВ
© Живодар Душков Всички права запазени