Ръце с нокти, изтъкани от самотност и скръб,
изгризани от съжаление и капка щастие,
показаха се бавно от тъмния единствен ръб
на мойте кръгли мрачни мисли, сковани в безучастие.
О, как впивате се вий дълбоко в мойта плът,
стигайки до дебрите на същината ми,
като преди това причаквахте ме, сгушени в далечен кът,
а сега така внезапно изтръгнахте душата ми.
Надавах първо оглушителни, после мълчаливи
вопли,
борех се с веригите, с които дърпахте ме вий към лудостта,
но се предадох, щом превърнахте се в хора, даващи прегръдки топли, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация