Догаря последна цигара в пепел възсива,
отровния дим с тежък дъх се полепва в плътта,
а в празната чаша блести малка капка горчива
- горчива ,тъй както нагарча в мене страстта.
И с поглед отнесен потапям се в чуства греховни
- греховната нежност пулсира безумно в кръвта,
а ти палиш с устни отново мечтите отровни
- мечти, на които забрана налага света.
С глава натежала от чашите пълни с вино,
потъвам в прегръдката силна и тръпна от страст...
И зная - за миг ти си мой, но мигът щом отмине
- отново ще бъдеш далечен... и пак сама аз.