Мелодията е тъжна,
дъждовна е нощта,
а мисълта ни връща
точно преди две лета.
Леглото е хладно,
горещи тела
и песен, която ни води
към грешни места.
Обичта е жестока,
влудяваща е страстта,
а светът ни изпълнен е с близостта.
Но времето вече е спряло,
то не плаче за мига,
единствено мелодията остава
да звучи във вечността.
© Емили Всички права запазени