Незабравима (Кремена Стоева)
243 8710
7.08.2007 г., 15:44 ч.

ГРЕХОВНО 

  Поезия
1361 0 43
От хиляди луни... една е цяла.
Звездите са облещени до втръсване.
И дните преминават като вялост,
оголени детайлно са... от блудстване.
Животът като цялост е нищожен.
Пречупен е през гробищната призма.
В мечтите се разхожда – невъзможен.
Живеем ли го? Да... но в егоизъм.
Обичаме ли? Повече се мразим.
На чуждото се смеем... огледално.
В зениците - разчупените залези,
минават като филм... документално.
И плюем със псувните... а с молитви
се молим Богу... сляпо да прогледне.
Греховно се разстрелваме със клетви,
а после се прощаваме... по-бедни.
И колкото по-алчни - по-несити!
Посегнахме дори и на луната.
Нахапахме я зверски, а звездите,
заплакаха и с утрото... замряха.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И гали и пробожда твоето перо ,Креми!!!Поздравявам те за всяка дума!!!
  • Благодарна съм ви!
  • А това е велик стих,невероятно истински и въздействащ!
  • Прочетох го няколко пъти ...!!!
    Много силен стих!!!Браво!!!
  • Креми , миличка , фурия силна си ти , Не съм си представяла дори такава зверска небесна картина,но от твоя стих всичко изглежда прекрасно.Целувам те с обич.
  • Вили, Злати!
    Благодаря ви!
  • Креми, този стих е невероятен!
    Голямо браво с голяма прегръдка!
  • Креми, отново се върнах при теб! Благодаря ти за тези стихове! Точно в момента имах нужда от тях! Бъди много, много щастлива!
  • Трогната съм от вниманието!
    Благодаря!
  • Може и да стане песен от този стих!!!!!!!!!!!!!!
  • какво да кажа повече- уникален стих, невероятен
  • Каквото и да кажа ще е твърде слабо!
    Уникална си Креми!
  • Невероятен стих.Поздрави
  • Възхитителен стих, Крем!
    Излишни са думите... вълнуваш, и то много!
    Поздрави!
  • Благодаря!
  • Обичаме ли? Повече се мразим.
    На чуждото се смеем... огледално.
    В зениците - разчупените залези,
    минават като филм... документално.
    И плюем със псувните... а с молитви
    се молим Богу... сляпо да прогледне.
    Греховно се разстрелваме със клетви,
    а после се прощаваме... по-бедни.
    ...

    !!!*

    поклон!
  • голата истина...Много хубаво пишеш, Креми - факт!
  • Звездите заплакват....,а ти изсветлявай Креми!Живота наистина е нищожен,но нека съхраним обичта си,колкото можем.Прекрасен стих!
  • Нстръхвам всеки път като го чета...
    Поздрави!!!
  • красиво...до болка и лудост !
  • Благодаря ви!!! Весел и усмихнат ден!

    Ангар, забележката ти е неоснователна и няма нищо общо със стиха ми!
  • "Обичаме ли? Повече се мразим."
    Това сигурно се отнася само за варненци. Ние в София повече се обичаме.
  • Прекрасен стих! Изчетох го на един дъх и ти благодаря, за изживяната емоция! Поздрави!
  • Креми много ми хареса този стих, а финалът е повече от отличен. Ще чакаме новолунието! Поздрави!
  • Това си ти!Все по невероятна и....Незабравима!
  • греховно е... но нали затова е прошката прекрасно е, Креми!
  • Много, много хубав стих!!!Да си пожелаем за всички Луната
    да е цялостна и животът не толкова нищожен!Усмивки!!!
  • Креми,прочетох го 5 пъти!
    Исках да те усетя....и не успях напълно!
    Толкова много неща си казала в този стих!
    Но болката,сякаш е водещата!А ние искаме да си щастлива!
    Поздравявам те скъпа!
  • Невероятна си, Креми!
    Поздрави от мен!
  • Ех, Варна, Варна! Този стих ми донесе много настроение, от което се нуждаех, Креми! Поздрави!

    Но какво тук прави Кметът! Ти да не влезе в харема на кметиците? Или иска да предвари Дарчето? Тогава вече започвам да го изписвам само с малка буква!
  • поздрави за стиха страхотен е!
  • Креми, невероятна си!!!
    Поздрави!!!

    п.с. Алоо, кметице! За обичането аз съм пръв.
  • БРАВО!БРАВО!
  • Браво,Креми!
    Аплодисменти за разкошния стих!
  • И колкото по-алчни - по-несити!
    Посегнахме дори и на луната.
    Нахапахме я зверски, а звездите,
    заплакаха и с утрото... замряха.
    ...
    Мацко, разкош е!
  • Креми спря дъха ми!
    Уникат!
    Поздрави!
  • Много хубав стих...
  • Щом спусне вечерта-те ще изгреят
    или може би ще скрият своя лик..
    Ще прегърнат Луната в очакване
    на светлия,усмихнат вик....

    Вик във който дъжда си отива,
    скрива облаци,кал и тъга...
    и надежда в душите напира
    за любов,светлина и дъга..

    Още са живи-светлите тела-въпреки!

  • Хайде готово, Дечева. Да не преумориш очичките!
  • МНого е хубаво!
  • И колкото по-алчни - по-несити!
    Посегнахме дори и на луната.
    Нахапахме я зверски, а звездите,
    заплакаха и с утрото... замряха.
    * * *
    Силно! Поздрави за чудесния стих, Креми!
  • Уникално!!!
    Креми,невероятна си!!!
    Поздрав и прегръдка,мила!
  • Леле, спря ми дъха...
    Много силно, Креми!!!
    Поздравления!
Предложения
: ??:??