Защото си тук, когато ми трябваш,
защото си мил, когато боли,
защото ме слушаш, дори да повтарям,
защото ти вярвам, защото си ти.
Защото споделям, а ти ме кориш,
но само когато по кривото тръгна,
защото, когато в мене гори,
ти си едничка причина да се обърна.
Опора си, сила си, пазиш ме.
Като съм с тебе, светът си е наш
и нямат значение обичащи, мразещи,
щом ти си до мен и до теб съм си аз.
И вечер понякога, ако се чувствам сама,
пак ти си насреща, защото ме знаеш,
че тръгне ли от мене дори и едничка сълза,
тунел с реки в душата дълбая.
Ти си братът, който си нямах,
и си тук. Винаги, всякак.
Колко време все бягах нанякъде,
добре че си тук - да ме хванеш!
Много рани от обич превърза
и в тях си зарасна лика ти,
нека странно е, с брат си обвързана,
от време на време да бъда греха ти.
Четири лица сме, а всъщност сме двама,
и съм страшно щастлива така,
денем съм малко момиче, не дама,
вечер ставам греховна жена.
И не пречи, не пречи! Обичам те!
Не защото си мъж, макар и мечта,
а защото ме пазиш от всяко отричане
и въпреки туй ме превръщаш в жена.
Нека тайно е, по-добре да не знаят,
никой не би ни разбрал,
ако биха обаче, за това ще мечатят,
съвършени сме с теб, идеал.
И на нея никога не казвай,
и аз на него ще спестя,
и пак за мен света прегазвай,
защото съм по-малката, грешна сестра!
© Авелина Всички права запазени