Грехът умира в мене всеки ден
и всеки ден отново се възражда,
с тополен прах посипан, осветен,
засищащ ненаситната си жажда.
И хванал меча с лявата ръка,
а с дясната - свещените скрижали
усещам с разтреперана душа
как лявата по-силно натежава.
Как близо е дъхът му. И ме топли.
Аз ставам все по-глух за свойте вопли!
И впил във мене вълчите зъби,
той ръфа от плътта ми и се киска. ...