ГРЕХЪТ И ВИНАТА

Завърнах се от пустинята на времето. -
Остъргани кости облечени в халат
скъсан, изоставен от гости, но семето
са забравили и то е стояло на хлад.

Прокълнато от нещо хищно, дивашко
от минали зловещо-кървави времена,
ме зарязали мъртви най-просташки -
едно от хилядите разхвърляни семена.

За добро ли, за зло ли, оцеляла съм,
обречена да търся по пътя причината..
Греховна майка ли в закъснял полусън
отключила, за да влезе тихо гадината.

Или всред огън, обгърнал селата ни,
горко моми с поругана чест са пищели,
поели семето на убийци под сърцата си,
да се самоубият пред Бога, не посмели.

Понесли с утробите клетвите страшни
от минало време и от хората настоящи,
пребродили пътища тежки и прашни,
нежелани деца на гръд суха кърмящи,

До днес ние носим срамът на девиците,
на майките понесли същото черно семе,
плачът, в пазвите заглъхнал, на вдовици,
нагърбили се с мъжкото окаяно бреме.

И мълчим, главите си до земята свели,
притиснати от нови и нови разбойници.
Същите пътища грешни децата поели.
Приличаме си, сякаш сме си двойници,

И пак се питаме един, друг за причината.
Забравили, че пред нас е живота, мълчим.
Оставяме истини хиляди... подминати.
Така ли греха си, на колене, ще заличим?

18 01 2016