18.08.2010 г., 21:03 ч.

Грехът на Ангела 

  Поезия
1604 0 35

 

 

 

 

 

                              Г  Р  Е  Х  Ъ  Т     Н  А     А  Н  Г  Е  Л  А

 

       ___________________________________________________

 

                                                          Божите синове влизаха при човешките

                                                          дъщери и те им раждаха синове.

                                                          Тези бяха ония силни и прочути

                                                          старовремски мъже... Зовяха ги Нефилими

                                                          и на ръст бяха гиганти...

 

                                                                                                   Битие 6:4

 

 

 

 

 

                                 Ангел слезе от Небето...

 

                                 Със пример и целомъдрие да покаже.

                                 На нискочелите, блудни синове и дъщери на греха.

                                 Как вярно и скромно може на Бог да се служи.

                                 Та от сън езически. Мистичен. Дълбок...

                                 Със Любов Божествена да ги разбуди.

                                 И като деца невръстни - светло да ги помаже.

 

 

 

                                 Разперил Кръстно Криле...

 

                                 Ангелът се рееше високо и волно в Небето.

                                 Над гръмовни облаци. Черни вълни. И реки от кръв.

                                 Той диреше своя светъл пристан. Да кацне в росата.

                                 От птици пойни огласен. И от цветята...

                                 Обсипани със звезден звъннал прах игрив.

 

 

 

                                 И тогава я видя...

 

                                 Гола. Красива. Дива...

                                 Къпеща се във бистро поточе - Самодива.

                                 Със венче от полски цветя. И коси като злато старо.

                                 Полели над блеснали в сумрака дълги и дивни крака.

 

 

 

                                Очи на кошута.

 

                                Гръд от алабастър. Млада кръв. Девича вреченост.

                                Кипнал Живот. Трепетно изкушение.

                                Греховна обреченост...

                                От невинността ú омаян, сбра Ангелските си бели Криле.

                                И тихо кацна зад нея...

 

 

 

                               Дори не се учуди.

 

                               А със Сърцето разбра...

                               Че изведнъж плисналата тишина

                               е струна със заложена на нея любовна стрела.

                               Тетива, натегната от някаква невидима,

                               но властна Ръка.

 

 

 

                               Тя го усети...

 

                               Ала не се обърна.

                               Само притвори със загадъчна усмивка очи.

                               Божият Син нежно и девствено със Крилете обгърна я.

                               И двата алабастъра във шепи...

                               Някак плахо, но жадно ги скри.

 

 

 

                              Фатално отметнала...

 

                              Красива златнокоса глава.

                              Нежно... Със устни... Горещо!...

                              Самодивата жадно отпи глътка солена Жива Вода.

                              Пъстър килим постла му от свежи горски цветя.

                              И под него разтвори... Дивни бели нозе.

                              Старо злато оплете се със силни мъжки Криле...

 

 

 

                             Слели дъх.

 

                             Вплели ръце. Плът във плътта.

                             И... Грях във греха.

                             Като разресвани от вятъра хлебни пшеници.

                             Избрали Живота пред Смъртта!

                             Обречено прегърнати две Огнени Птици...

 

 

 

                             Така, сякаш без да знаят сами -

                                                          изпълниха Волята на Твореца.

 

 

 

                              А после?

 

 

 

                             От греха на Ангела и Самодивата -

                             Исполин се роди. Богоподобен и горд Нефилим.

                             От който начена се Нова...

                             По-висша и мъдра Раса Човеци.

 

 

 

                            За която и Клио, и Ерато, и аз - до последно ще...

 

                            Мълчим!

 

 

 

 

                             2010 г.

 

 

 

                                                                         Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Виктор Борджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Дани! Много...
    БЪДИ !!!
  • Уникално!
  • Благодаря ти, Катя!
    Надявам се да е така...
    Поздрави и БЪДИ !!!
  • Човече , с теб сме от една кръвна група
    Умееш да стреляш в тежката артилерия!Поздрави!
  • Деси, Марко - благодаря ви за подкрепата и разбирането...
    Деси, пизнателен съм, дето първият ти коментар е
    на скромната ми творба!
  • Нежно, дълбоко, страстно...Много, много ми харесва!Поздрав!!!
  • Благодаря ти, Боби! Много...
    Здравей !!!
  • Виктор, създал си невероятен стих! Поздрави!
  • Здравей, Илко - много, много ти благодаря !!!
    Знаеш колко ценя мнението ти, Приятелю...
    Имаш право на своята оценка. А дали е "находка" -
    върху това само Ерато и Клио могат да се произнесат.
    Както и ти, разбира се, като техен Върховен Жрец и Първопредставител!

    Бъди !!!
  • Благодаря, Дорика, за добрите думи и подкрепата!
    Искам да ти кажа, че няма "бивши" габровки...


    Бъди !!!
  • Много красота, много чувственост! Направо ме пренесе в картината, която описваш! Поздрави за теб и прекрасното Боженци от една бивша габровка!
  • Джейни, Венцислав - благодаря ви!
    Венци, нищо на този Свят не става случайно, нали? Буда е казал: Когато
    на Земята разцъфва едно малко цветенце, цялата Вселена потръпва. Съвременните учени вече откриха, че летежът на една пеперуда на Хаваите е в състояние да предизвика цунами на Филипините. Нищо не е само Добро, както и нищо не е само Зло в чист, "лабораторен" вид. ИНГ-ЯНГ. Казано на езика на диалектиката - единство и борба на противоположностите! Малко по-надолу от цитирания от теб пасаж се казва: "От греха на Ангела и Самодивата - Исполин се роди. Богоподобен и горд Нефилим. От когото начена се Нова... По-висша раса Човеци." /Съжалявам за самоцитирането!/ Това е целта на Твореца - непрекъснатото Усъвършенстване. Което на даден етап неминуемо преминава и през етапа на Грехопадението. Както без война няма мир... Това е!
    ____________________

    Отдолу под моя отговор имаше един доста добронамерен коментар на скромната ми творба от Венцислав Няйкой си, който обаче не е могъл да разбере как може "грях да бъде угоден Богу". След моето разясниние, той го изтри, макар че нямаше нищо обидно за мен в словата му. Съжалявам, Венци, но не ми се ще посетителите ми да помислят, че си "говоря сам".
    Всичко добро ти желая и успех!
  • Така е било...
    Много добре си изрисувал картината на този библейски пасаж!
  • Стелице, Ронда, Забравена - нямам думи да изразя признателността си.
    Ронда мила, не схвана ли шегата? Та нали след Жарава, ти беше втората ми драга читателка, която ме поздрави за красотата и мистичността на стиха ми?

    Благодаря ви, мили Момичета - целувам ви ръка!
  • Имаш невероятната способност да пишеш стихове, които галят душата. Благодаря и пак- благодаря... за усещането.
  • Това като комплимент ли да го разбирам, скъпа Ронда, или, че си забравила началото, докато го дочетеш до края...
    Ала, което и да е от двете, ти благодаря за прочита.
    Бъди !!!
  • Самият факт, Амиго, че е излязла от печат на български през 1983 г. в най-мрачните години на комунистическия атеизъм, вече е достатъчен повод най-малкото за съмнение в авторовите тези.
  • Любо, Извънземний, Марина - благодаря ви за задълбочените коментари!
    Извънземни Амиго, чел съм томчето на Робер-Жан Виктор, базирано на
    Книга на Енох. Моите уважения към автора, но трактовките, които дава,
    сякаш не ми допаднаха особено. Що се отнася до извънземната същност на
    Ангелите - тя е несъмнена! Което не означава, че не е Божествена. Защото Господ-Бог, в своето неделимо Триединство, е Творец и Създател на Вселената, Планетите... Вкл. и на Извънземните, като теб. Казвам го без капка ирония - ти си знаеш защо!
    Марина - Битие или Сътворение от стргр. е първата от петте Моисееви
    книги /Петокнижие/. Наричана е още "Въведение към Библията" и разкрива историята на Божиите отношения с човешката раса. Малък фрагмент, от които съм си позволил да интерпретирам в
    непретенциозния ми стих.
    Прочее, Марина, длъжен съм да ти благодаря за аналогията с творбата
    на Славянските Първоучители Св.св. Константин-Кирил и Методий "Проглас към Евангелието", написана по повод превода на Свещените Книги на разбираем от славяните език. Но, няма да го направя!
    Сети се сама защо...

    Бъдете !!!

  • Какво прочетах - май евангелието, не - "Проглас към евангелието"!!!
    "Аз се богу моля с тия думи:
    Боже,светотворче,що създаде
    Видим свят и дивен свят невидим!"
  • Красиво, приказно ,божествено....Благодяря ти Виктор!!!
  • Нина, Магдалена - благодаря ви!
    Много...
  • изумително красиво, Виктор...
    класика...
    сърдечно те поздравявам..
  • Силно! Хареса ми ! Поздравления!
  • Благодаря много - Бай Джим, Водолея, Селвер, Енена, Раденко, Плами.
    Силно ме развълнуваха вашите коментари и подкрепа.
    А, на ононимните оценители ще река: Имате право на вашето несъгласие и
    критични бележки. Но, предпочитам да ви прочета - сигурен съм, че ще ми бъде от полза!

    Бъдете всички !!!
  • Съпреживях всяка картина, Вик! Благодаря!
  • Улучил си десетката с този цитат от Библията. Романтичният ти унес е възхитителен и аз те разбирам напълно, макар тази вода да е твърде дълбока и трудно може да се изброди. Красотата обаче, която създаваш е достойна за уважение и поздравление! Браво!
  • Обожавам Боженци и харесвам творенията ви!!
  • Интересна трактовка на цитат от Библията. Успешен и заинтригуващ опит! Поздрав!

  • Здравей, Вик!
    Дълбока вода газиш, а ти е до коленете...
    Стихът ти ме кара да мисля!
    Благодаря ти!

    P.S.
    Стихът Битие 6:4, е един от малкото "изпуснати" стихове, който доказва, че Библията е исторически документ, умело преиначен от тия, които чрез мита за религията са разделили хората с цел лесното им манипулиране.

  • Ронда, Ананел, Ивон, Катя, Сеси, Катерина - благодаря ви!
    Зарадвахте ме...
    Бъдете !!!
  • Благодаря за удоволствието!
  • Поздрави, Виктор! Отново си сътворил нещо невероятно!
  • Просто прекрасно...
  • Завладяващо, трепетно и загадъчно усещане носи стихото ти!
    Поздрави!
  • Благодаря ти, Жарко Момиче!
    Трогнат съм...
    Бъди!!!
Предложения
: ??:??