17.10.2012 г., 13:38 ч.

Грехът на розата 

  Поезия
678 0 6

О, Господи!

Тъй приказна е розата,

разтворила цвета си

на разсъмване

и плачеща със бисерни сълзи

във радостта на слънцето

огрени...

по бледите ù чаени страни

руменина в момински свян

извира

и полъхът на топлия южняк

разтваря нежно скрития ù

цвят...

тя слива се със идващия ден,

ефирната си красота превръща

в божествен дъх...

 

О, Господи!

Прости греха на розата...

© Марин Ташков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??