Греша ли,че „обичам те” ти казвам,
Нима това те плаши ми кажи
греша ли,че с възторг го произнасям
И чувствам,че сърцето се топи.
Греша ли,че с нежност те докосвам,
Че луда страст в мен кипи.
Че този свят с тебе по добър е,
Че мрака гасне, светлина искри.
Греша ли,ако смело кажа,
Че малко са щастливите жени
Когато мъж и с думи го доказва
„С обичам те” дълбоко ги цени.
Греша ли,че написани,видяни,изказани и чути
Тез осем букви оживяват в ореол
те символ са на земната безкрайност
и нямат нито корен,нито ствол.
© Марин Донев Всички права запазени