Говориш, че била съм грешка,
че кой не греши, нали?
Едно е в миналото да погледнеш и да усетиш, че щастлив си бил!
Уви, не можеш да го скриеш, че още мой оставаш ти!
Че все нещо в сърцето ти гризе те, че не можеш да се примириш!
Чужда не искаш да ме гледаш, че безпаметно ревнуваш и гориш!
Но не искаш да признаеш своята грешка, а така се прави, но уви!
Всеки нека напред да погледне, дано го осъзнаеш ти,
нека отдалеч да ме гледаш и още в теб да пламти!
Все за "нас" си спомняш и боли...
Нека всичко се забрави и за грешката, че с тебе бях - ПРОСТИ!!!
© Фатиме Тибер Всички права запазени