severianin (Валентин Чернев)
417 677
16.05.2013 г., 15:25 ч.

Грешка Божия 

  Поезия
971 0 9

 

ГРЕШКА БОЖИЯ

 

  

Възможно ли е, Господи, случайно

да си направил тъй нелепа грешка?

Да си решил небрежно и нехайно,

като си вдъхвал дух в рода човешки,

душата да е нещо иреално –

безсмъртна, но невидима до края,

неведома субстанция сакрална,

безплътен космос, свят непознаваем...

 

А може би нарочно си заложил

душата в непрозрачен мрак да бъде...

Ако е тъй, как е възможно, Боже,

така жестоко да си ни осъдил?

 

За всяко нещо има познавачи -

по острието, светло изковано,

с едно око би различил ковачът

булата от дамаската стомана.

Тъй лесно е човек да разпознае,

без да прибягва до киселината,

по тежестта, по блясъка нетраен

фалшивото от истинското злато.

По вътрешната чистота, по тона

един златар би различил спокойно

и просто диаманта от циркона,

спинела от фалшивия му двойник.

Специалистът може да познае

по фината шлифовка, по десена

дори къде елмазът е изваян –

в Рамат-Ган, в Амстердам или край Сена.

 

Душата – не! Душата е незрима,

тя няма цвят. И трябва висше чудо,

за да я наречеш с конкретно име:

“душа на Ирод” и “душа на Юда”.

 

Човекът се познава по лицето,

но няма видими черти душата

и всеки носи белег във сърцето си

от удар на подлец или предател.

И само твоя, Отче, е вината,

- защото ти създаде тъй душите -

подлец да се представя за приятел,

мерзавец в гръб да ни убива скрито...

 

Несправедливо е човекът, Боже,

да е наказан със съдба такава –

на слепота осъден, да не може

елмаза от калта да различава!

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??