Смърт – грешка…
Стигаш края…
Любов – смешка,
не си сигурен дори за Рая!
Пръст – черна…
Носи тъга и самота...
Обгръща те като перелина…
А ти плачеш… Няма я твоята душа!
Сълзи... Тъга… Болка…
Смърт за тялото ти…
Дъжд мокри те, докато падаш…
Искаш да живееш, но уви…
И всичко става така,
защото не си внимавал…
Не си предприел мерки за това,
всичко свято си предавал…
А какво получаваш? Смърт, нали?
Боли те… Но е късно!
Замисли се… В очите ти личи,
отчаяние… Помисли… и чак тогава го НАПРАВИ!
© Слънце Всички права запазени