Често търся смисъла, но него го няма,
защото всички живеем в една красива измама.
Явно проблемът е в другите или в мен самия,
продължавам да го търся, докато не го открия.
Не вярвам във това, че мога да се справя сам и ето
не искам да повярвам, че всъщност няма никой там, където
търся хора. Има само призраци. Когото и да заговоря,
няма резултат, може би съм луд, но умора нямам.
Всеки ден вместо хора виждам роботи,
човекът живота си пилее, за да учи и работи.
Сякаш единствено парите стоят в основата,
това е щастието в представите на хората.
Непрестанно търся душата си някъде там,
докато успея, ще трябва да живея сам.
В търсене на смисъла загубих се отдавна вече,
истината там е някъде, но твърде надалече.
И едва ли ще дойде светлината във тунела,
още повече обърква ме окървавената табела,
сочеща натам, където пътищата се пресичат
и на деградация хората обричат.
© Боби Бруте Всички права запазени